История


Далеч назад през вековете мястото обитават траки и римляни. В западната част на Новоселската котловина са намерени 15 селищни могили. В две от тях - в местност Чуклата - са открити погребения с находки от бита. По сивата тракийска керамика археолозите ги отнасят към IV - III в. пр.н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето трибали, които добивали злато при изворите на Семова река под връхЖълтец.
По време на римското владичество през Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на вр. Голям Острец и на Русалийския проход. Този път се отделя при Никополис ад Иструм (с.Никюп, Търновско) от главния римски път, свързвал Нове (Свищов) и филипополис (Пловдив) и продължавал по долината на реките Росица и Видима към крепостта при днешното севлиевско село Градница. Оттам през Боаза навлизал в Новоселската котловина и през Русалийския проход по долината на р. Тъжа слизал в Тракия. Днес този стар път е прекрасна възможност за пешеходни преходи. Начало на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под османско робство. От тогава носят названията си местностите "Болярското" и "Царево лозе". По - късно, през XVIII в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и от южната част на страната бягат
към планината заради кърджалийските набези.
Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището - Тахтаджикьой (Дъскарско село). Преданието разказва, че разбойници нападнали селото, опожарили го и избили голяма част от населението, а тези, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали. Възстановили селището и го нарекли Еникьой - Ново село.
През епохата на Възраждането благодарение на доброто си географско положение Ново село се издига като занаятчийско - търговски и културно - просветен център на котловината и съседните села. В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти - дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакьрджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство. Тук през 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и светско училище.
Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание. През 1872 г. Левски организира тук таен революционен комитет. През април 1976 г. единствено Новоселската котловина въстава срещу поробителя.Цели девет дни тържествува В Свободата в този край, но местните я заплащат с много кръв и изпепелени 772 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва.
През 1976 г. в чест на 100 - годишнината от Априлското въстание четирите села - Ново село, Видима, Острец и Зла река се обединяват в град Априлци. Днес Априлци е привлекателен планински курорт.

 
top